кълнили

Речник на българския език

1. кълнили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кълнили е производна форма на кълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кълнили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кълнили е производна форма на кълня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).