кълнила е

Речник на българския език

1. кълнила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кълнила е е производна форма на кълня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кълнила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кълнила е е производна форма на кълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).