кълнила

Речник на българския език

1. кълнила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кълнила е производна форма на кълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кълнила — мин. деят. св. прич. ж. р.

кълнила е производна форма на кълня (мин. деят. св. прич. ж. р.).