кълнил

Речник на българския език

1. кълнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кълнил е производна форма на кълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кълнил — мин. деят. св. прич. м. р.

кълнил е производна форма на кълня (мин. деят. св. прич. м. р.).