кълколил е

Речник на българския език

1. кълколил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кълколил е е производна форма на кълколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кълколил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кълколил е е производна форма на кълколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).