кълколила

Речник на българския език

1. кълколила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кълколила е производна форма на кълколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кълколила — мин. деят. св. прич. ж. р.

кълколила е производна форма на кълколя (мин. деят. св. прич. ж. р.).