кълколело

Речник на българския език

1. кълколело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кълколело е производна форма на кълколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кълколело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кълколело е производна форма на кълколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).