кълбял

Речник на българския език

1. кълбял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кълбял е производна форма на кълбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кълбял — мин. деят. несв. прич. м. р.

кълбял е производна форма на кълбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).