кълбило

Речник на българския език

1. кълбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кълбило е производна форма на кълбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кълбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кълбило е производна форма на кълбя (мин. деят. св. прич. ср. р.).