кълбили

Речник на българския език

1. кълбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кълбили е производна форма на кълбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кълбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кълбили е производна форма на кълбя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).