кълбила

Речник на българския език

1. кълбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кълбила е производна форма на кълбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кълбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

кълбила е производна форма на кълбя (мин. деят. св. прич. ж. р.).