кълбил

Речник на българския език

1. кълбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кълбил е производна форма на кълбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кълбил — мин. деят. св. прич. м. р.

кълбил е производна форма на кълбя (мин. деят. св. прич. м. р.).