кълбели

Речник на българския език

1. кълбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кълбели е производна форма на кълбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кълбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кълбели е производна форма на кълбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).