къкрели

Речник на българския език

1. къкрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

къкрели е производна форма на къкря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. къкрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

къкрели е производна форма на къкря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).