къкрел

Речник на българския език

1. къкрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

къкрел е производна форма на къкря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. къкрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

къкрел е производна форма на къкря (мин. деят. несв. прич. м. р.).