къдрите

Речник на българския език

1. къдрите — мн. ч. членувано

къдрите е производна форма на къдра (мн. ч. членувано).

2. къдрите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

къдрите е производна форма на къдря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).