къдрил

Речник на българския език

1. къдрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

къдрил е производна форма на къдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. къдрил — мин. деят. св. прич. м. р.

къдрил е производна форма на къдря (мин. деят. св. прич. м. р.).