кучил съм

Речник на българския език

1. кучил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кучил съм е производна форма на куча се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. кучил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кучил съм е производна форма на куча се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).