кучил си

Речник на българския език

1. кучил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кучил си е производна форма на куча се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. кучил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кучил си е производна форма на куча се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).