кучило е

Речник на българския език

1. кучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кучило е е производна форма на куча се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кучило е е производна форма на куча се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).