кучили

Речник на българския език

1. кучили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кучили е производна форма на куча се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кучили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кучили е производна форма на куча се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).