кучил
1.
кучил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
кучил
е производна форма
на куча се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
кучил —
мин. деят. св. прич. м. р.
кучил
е производна форма
на куча се (мин. деят. св. прич. м. р.).