кучил

Речник на българския език

1. кучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кучил е производна форма на куча се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кучил — мин. деят. св. прич. м. р.

кучил е производна форма на куча се (мин. деят. св. прич. м. р.).