кучеше

Речник на българския език

1. кучеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

кучеше е производна форма на куча се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. кучеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

кучеше е производна форма на куча се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).