кучело

Речник на българския език

1. кучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кучело е производна форма на куча се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кучело е производна форма на куча се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).