кучели

Речник на българския език

1. кучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кучели е производна форма на куча се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кучели е производна форма на куча се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).