кучела

Речник на българския език

1. кучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кучела е производна форма на куча се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

кучела е производна форма на куча се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).