кучел

Речник на българския език

1. кучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кучел е производна форма на куча се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кучел е производна форма на куча се (мин. деят. несв. прич. м. р.).