куцукал

Речник на българския език

1. куцукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

куцукал е производна форма на куцукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. куцукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

куцукал е производна форма на куцукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. куцукал — мин. деят. св. прич. м. р.

куцукал е производна форма на куцукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. куцукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

куцукал е производна форма на куцукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).