куцаше

Речник на българския език

1. куцаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

куцаше е производна форма на куцам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. куцаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

куцаше е производна форма на куцам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).