куцахте

Речник на българския език

1. куцахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

куцахте е производна форма на куцам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. куцахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

куцахте е производна форма на куцам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).