куцаха

Речник на българския език

1. куцаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

куцаха е производна форма на куцам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. куцаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

куцаха е производна форма на куцам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).