куцало

Речник на българския език

1. куцало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

куцало е производна форма на куцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. куцало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

куцало е производна форма на куцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. куцало — мин. деят. св. прич. ср. р.

куцало е производна форма на куцам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. куцало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

куцало е производна форма на куцам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).