куцали

Речник на българския език

1. куцали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

куцали е производна форма на куцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. куцали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

куцали е производна форма на куцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. куцали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

куцали е производна форма на куцам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. куцали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

куцали е производна форма на куцам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).