куцала

Речник на българския език

1. куцала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

куцала е производна форма на куцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. куцала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

куцала е производна форма на куцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. куцала — мин. деят. св. прич. ж. р.

куцала е производна форма на куцам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. куцала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

куцала е производна форма на куцам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).