куцал

Речник на българския език

1. куцал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

куцал е производна форма на куцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. куцал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

куцал е производна форма на куцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. куцал — мин. деят. св. прич. м. р.

куцал е производна форма на куцам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. куцал — мин. деят. несв. прич. м. р.

куцал е производна форма на куцам (мин. деят. несв. прич. м. р.).