куфяла

Речник на българския език

1. куфяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

куфяла е производна форма на куфея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. куфяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

куфяла е производна форма на куфея (мин. деят. св. прич. ж. р.).