куфя

Речник на българския език

1. куфя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

куфя е производна форма на куфея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. куфя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

куфя е производна форма на куфея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).