куфели

Речник на българския език

1. куфели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

куфели е производна форма на куфея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. куфели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

куфели е производна форма на куфея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).