куфеели

Речник на българския език

1. куфеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

куфеели е производна форма на куфея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. куфеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

куфеели е производна форма на куфея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).