куфеел

Речник на българския език

1. куфеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

куфеел е производна форма на куфея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. куфеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

куфеел е производна форма на куфея (мин. деят. несв. прич. м. р.).