куснело

Речник на българския език

1. куснело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

куснело е производна форма на кусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. куснело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

куснело е производна форма на кусна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).