куснели

Речник на българския език

1. куснели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

куснели е производна форма на кусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. куснели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

куснели е производна форма на кусна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).