куснела

Речник на българския език

1. куснела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

куснела е производна форма на кусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. куснела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

куснела е производна форма на кусна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).