куснел

Речник на българския език

1. куснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

куснел е производна форма на кусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. куснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

куснел е производна форма на кусна (мин. деят. несв. прич. м. р.).