куснало

Речник на българския език

1. куснало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

куснало е производна форма на кусна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. куснало — мин. деят. св. прич. ср. р.

куснало е производна форма на кусна (мин. деят. св. прич. ср. р.).