куснали

Речник на българския език

1. куснали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

куснали е производна форма на кусна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. куснали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

куснали е производна форма на кусна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).