кусвало

Речник на българския език

1. кусвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кусвало е производна форма на кусвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кусвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кусвало е производна форма на кусвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кусвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

кусвало е производна форма на кусвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. кусвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кусвало е производна форма на кусвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).