кусвал

Речник на българския език

1. кусвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кусвал е производна форма на кусвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кусвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кусвал е производна форма на кусвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. кусвал — мин. деят. св. прич. м. р.

кусвал е производна форма на кусвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. кусвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

кусвал е производна форма на кусвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).