куртулисвало

Речник на българския език

1. куртулисвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

куртулисвало е производна форма на куртулисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. куртулисвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

куртулисвало е производна форма на куртулисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. куртулисвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

куртулисвало е производна форма на куртулисвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. куртулисвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

куртулисвало е производна форма на куртулисвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).