куртулисаха

Речник на българския език

1. куртулисаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

куртулисаха е производна форма на куртулисам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. куртулисаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

куртулисаха е производна форма на куртулисам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).